Самотата

Самотата не ме плаши -

тя е заредена с гласове,

с тайнствен шепот, звън от чаши,

с поглед, който скришом ме зове.

Даже диря самотата,

търся я във някой залив тих.

Във мига безбожно кратък

чакам среша с ненадеен стих.

Диря я като закрила,

топлина и студ е тя за мен.

В себе си загадка скрила,

тя е мойта нощ и моят ден.