Самотата
Самотата не ме плаши -
тя е заредена с гласове,
с тайнствен шепот, звън от чаши,
с поглед, който скришом ме зове.
Даже диря самотата,
търся я във някой залив тих.
Във мига безбожно кратък
чакам среша с ненадеен стих.
Диря я като закрила,
топлина и студ е тя за мен.
В себе си загадка скрила,
тя е мойта нощ и моят ден.