Тъмен облак се надвеси,
просна мантия нашир и длъж.
От капчука звънна песен
и заръси ситен майски дъжд.
Дъх пое си чернозема,
първото поточе заблестя.
Коренчето се съвзема,
шепнат тихо мокрите листа.
Леко ми е на душата
и си мисля за какво ли не.
Скоро ще подухне вятър,
ще препуснат гривести коне
и ще живне пак простора
от дъха на пролетния гост.
Всеки ден ще бъде спорен -
иде лято с пресен сенокос.