Пролетния дъжд

Тъмен облак се надвеси,

просна мантия нашир и длъж.

От капчука звънна песен

и заръси ситен майски дъжд.

Дъх пое си чернозема,

първото поточе заблестя.

Коренчето се съвзема,

шепнат тихо мокрите листа.

Леко ми е на душата

и си мисля за какво ли не.

Скоро ще подухне вятър,

ще препуснат гривести коне

и ще живне пак простора

от дъха на пролетния гост.

Всеки ден ще бъде спорен -

иде лято с пресен сенокос.