36
Видя ли намръщен, зъл човек -
просто ми е мъчно да го го гледам.
Как във двадесет и първи век
ще живееш отчужден и вреден?
37
Знам, че бедността не е порок,
но какво е празната кесия?
Всеки ден да си на трън и глог,
да протягаш длани за просия?
38
Няма по-приятен миг за мен
с мои ученици да се срещам.
След раздялата съм подмладен,
даже крачката ми е младежка.
39
Видях за пръв път малкия правнук -
и той със поглед дълго ме оглежда.
Така и не разбра защо съм тук,
прие ме като непознат, изглежда...
40
Водеха ни най-редовно в храма
във редички цели класове,
Да не може дявол да ни мами,
към доброто Бог да ни зове.