Песента на щурчето

Късна есен е, а снощи

под прозореца ми пя щурче.

В колко тихи лунни нощи

ме е радвало това гласче!

Не разбирам от езика на щурците

в техния захлас.

Друг ли викат, мен ли викат,

но ме омагьосва този глас.

В миналото той ме връща,

към надиплен дъхав сенокос.

Към забравената къща,

пред която още тичам бос.

Искам много, много нощи

преди сън щурчето да звъни.

Чувам ли гласа му още -

имат смисъл земните ми дни.