Песента на щурчето
Късна есен е, а снощи
под прозореца ми пя щурче.
В колко тихи лунни нощи
ме е радвало това гласче!
Не разбирам от езика на щурците
в техния захлас.
Друг ли викат, мен ли викат,
но ме омагьосва този глас.
В миналото той ме връща,
към надиплен дъхав сенокос.
Към забравената къща,
пред която още тичам бос.
Искам много, много нощи
преди сън щурчето да звъни.
Чувам ли гласа му още -
имат смисъл земните ми дни.