Николай Димитриев - На моите родители

Прозрачна вечер. В странен час

за дълго идва споменът за вас...

Не сте мираж, не сте измама,

но скрити сте от мойте очи.

В мъгла витае образът на двама

и сянката едва личи.

Живеете в деня ми медоносен,

във майските засъхнали следи.

От люляка упойващ аромат се носи,

оса с крилцата си трепти.

На този свят от нищо не треперя,

нито от вълчи вой, нито от мрак.

Вървя по пътя си широк и верен

и твърдо стьпва моят крак.

И нека няма кръст над вашите могили,

димът от вас се вие изтънен.

В светиня ги превърнахте местата мили

с незримото присъствие във мен.