Прозрачна вечер. В странен час
за дълго идва споменът за вас...
Не сте мираж, не сте измама,
но скрити сте от мойте очи.
В мъгла витае образът на двама
и сянката едва личи.
Живеете в деня ми медоносен,
във майските засъхнали следи.
От люляка упойващ аромат се носи,
оса с крилцата си трепти.
На този свят от нищо не треперя,
нито от вълчи вой, нито от мрак.
Вървя по пътя си широк и верен
и твърдо стьпва моят крак.
И нека няма кръст над вашите могили,
димът от вас се вие изтънен.
В светиня ги превърнахте местата мили
с незримото присъствие във мен.