81 - 85

81

За миналия парламент едва ли

разумно бих могъл да съчиня.

Опитай мокри съчки да запалиш,

мъглива нощ да замениш с деня...

82

Докато по пътеката ти утрото светлее

и вишнята се готви да цъфти -

то нека погледът далече рее,

защото инак няма да си ти!

83

Едно бъбриво птиче пак напомня:

Със тази гордо вдигната глава,

със мисълта за шарената стомна

ще крачиш в надпревара? Докога?

84

Научих се дори да премълчавам

и книгите докрая не чета...

Едни и същи теми - болести и здраве

мотае се в ума ми и смъртта.

85

Не съм във огледалото аз същият,

макар че то не е виновно, знам.

Със дни се заседявам аз във къщи,

но в мислите светът ми е голям.