81 - 85
81
За миналия парламент едва ли
разумно бих могъл да съчиня.
Опитай мокри съчки да запалиш,
мъглива нощ да замениш с деня...
82
Докато по пътеката ти утрото светлее
и вишнята се готви да цъфти -
то нека погледът далече рее,
защото инак няма да си ти!
83
Едно бъбриво птиче пак напомня:
Със тази гордо вдигната глава,
със мисълта за шарената стомна
ще крачиш в надпревара? Докога?
84
Научих се дори да премълчавам
и книгите докрая не чета...
Едни и същи теми - болести и здраве
мотае се в ума ми и смъртта.
85
Не съм във огледалото аз същият,
макар че то не е виновно, знам.
Със дни се заседявам аз във къщи,
но в мислите светът ми е голям.