16 - 20

16

Признавам: питал съм се неведнъж -

по пътя ми след мен какво остана?

Следа, измита от проливен дъжд,

или изречена от мен закана.

17

Ако следата вече е измита –

излиза, че напразно съм живял...

Ако заканата ми още скита -

дължа това, което не съм дал...

18

Защо се мъча като Дон Кихот

да се сражавам с някакви си мелници?

Животът е един примамлив плод

в колоната от празници и делници...

19

От малък със мечтите съм живял

да бъде пътят ми открит, далечен,

прекланях се на слънчев идеал...

Уви! Не съм такъв наивник вече.

20

Не съм богат, но и не се оплаквам

и как да вържа двата края знам.

Вървя напред, нехайно пръсти щракам

и помощ търся в своя храм.