16 - 20
16
Признавам: питал съм се неведнъж -
по пътя ми след мен какво остана?
Следа, измита от проливен дъжд,
или изречена от мен закана.
17
Ако следата вече е измита –
излиза, че напразно съм живял...
Ако заканата ми още скита -
дължа това, което не съм дал...
18
Защо се мъча като Дон Кихот
да се сражавам с някакви си мелници?
Животът е един примамлив плод
в колоната от празници и делници...
19
От малък със мечтите съм живял
да бъде пътят ми открит, далечен,
прекланях се на слънчев идеал...
Уви! Не съм такъв наивник вече.
20
Не съм богат, но и не се оплаквам
и как да вържа двата края знам.
Вървя напред, нехайно пръсти щракам
и помощ търся в своя храм.