Сънувах те
1
Мълчиш...
Добре, че твоя влажен поглед
не ме напуска нито миг.
А то изрекъл бих присъда строга,
издал бих хулен и неверен вик.
Разбирам: в теб се стрелват мисли,
дори от спомена ужасно те боли.
Повярвай: има само една истина -
в снега пленителен я потърси.
И ако въпреки това не я намериш,
ако внезапен и огромен праг те спре -
то птицата, преди криле да е разперила,
за съжаление, ще трябва да умре...
2.
Сънувах те... В ръцете си
държеше неизпратени писма.
Като звездици светеха
във непрогледната тьма.
Едно след друго, в надпревара,
говореха със шепот тих:
мотив от приказка прастара,
подсказан от сърцето стих.
3.
На душата ми е хладно,
ситен сняг вали във мен.
Още малко и ще падна
с рязък удар повален.
Но се моля и със двете
корена да съхраня.
Да пониквам като цвете,
да се раждам във съня.
4.
В очите ти небето се огдежда,
дъжда приспивно ромони.
Посей в душата ми надежда,
че имат смисъл идващите дни.
И не затваряй нежните клепачи,
поискай - и светьт ще бъде твой.
Заглеждай се във мен, така че
да няма за душата ми покой.
Ако внезапно залезът угасне
и стъпките заглъхнат изведнъж —
при теб ще идвам като тихо щастие
със капките на пролетния дьжд...