Сънувах те

1

Мълчиш...

Добре, че твоя влажен поглед

не ме напуска нито миг.

А то изрекъл бих присъда строга,

издал бих хулен и неверен вик.

Разбирам: в теб се стрелват мисли,

дори от спомена ужасно те боли.

Повярвай: има само една истина -

в снега пленителен я потърси.

И ако въпреки това не я намериш,

ако внезапен и огромен праг те спре -

то птицата, преди криле да е разперила,

за съжаление, ще трябва да умре...

2.

Сънувах те... В ръцете си

държеше неизпратени писма.

Като звездици светеха

във непрогледната тьма.

Едно след друго, в надпревара,

говореха със шепот тих:

мотив от приказка прастара,

подсказан от сърцето стих.

3.

На душата ми е хладно,

ситен сняг вали във мен.

Още малко и ще падна

с рязък удар повален.

Но се моля и със двете

корена да съхраня.

Да пониквам като цвете,

да се раждам във съня.

4.

В очите ти небето се огдежда,

дъжда приспивно ромони.

Посей в душата ми надежда,

че имат смисъл идващите дни.

И не затваряй нежните клепачи,

поискай - и светьт ще бъде твой.

Заглеждай се във мен, така че

да няма за душата ми покой.

Ако внезапно залезът угасне

и стъпките заглъхнат изведнъж —

при теб ще идвам като тихо щастие

със капките на пролетния дьжд...