Дори да забравя

Дори да забравя и всички пътеки,

една ще остане с открита следа,

пронизала синкавост тиха и мека,

тя води до мойта далечна рода.

Събира в едно пожълтели портрети,

стобори, хармани и кучешки лай

и тъжни, и весели песни изпети,

и онзи извит коледарски кравай.

Добре, че гори като тиха жарава,

напомня със шепот безглас:

кръвта на водица не бива да става,

каквото и ще да се случи със нас