Дори да забравя и всички пътеки,
една ще остане с открита следа,
пронизала синкавост тиха и мека,
тя води до мойта далечна рода.
Събира в едно пожълтели портрети,
стобори, хармани и кучешки лай
и тъжни, и весели песни изпети,
и онзи извит коледарски кравай.
Добре, че гори като тиха жарава,
напомня със шепот безглас:
кръвта на водица не бива да става,
каквото и ще да се случи със нас