Февруарски дъжд

През сиикавата дреха на мъглата

вали противен февруарски дъжд.

На двайсет крачки виждаш, а нататък

земята свършва, сякаш изведнъж.

Тежи на раменете зимна влага,

обувките затъват в гъста кал.

Невидима ръка към мен протяга

нахална и неканена печал.

И все си мисля, че небето сиво

е с мокри от рождение очи.

Добре, че февруари си отива,

а изгрева се пълни със лъчи