КОЗМА ПРУТКОВ - “Пух и перушина”
изд. “Народна култура” - 1975 г.
Преводите на Иван Николов от известния руски сатирик Козма Прутков се появиха в 1975 г., но и до днес са основното помагало за българския читател да вникне в сложната мисловност на този странен автор. Странен, казвам, защото зад псевдонима Козма Прутков стоят четирима популярни руски писатели през ХІХ век: А.К.Толстой (1817-1875 г.) и братята Алексей, Владимир и Александър Жемчужникови. Естествен е подтикът на преводача, който в 70-те години на миналия вече ХХ век беше добре познат на читателите като сатирик с великолепни образци. Още в предговора към изданието Иван Николов определя творчеството на Прутков като “велико”, като “съчинения, които времето е превърнало в язвителен присмех срещу казионното мислене, чиновническия дух, неизбродната глупост, пошлостта и самолюбуването” (стр.10)
Прочитайки и последната страница на това скромно издание (230 стр.), усетих творческия полет на преводача, но и десетките подводни камъни при паралелното превеждане на поезия и проза. Оказа се, че Иван Николов с еднакъв размах превежда мерена и немерена реч, като при първата дава воля на умението си в стихотворството, а при втората търси максималната морфологична и синтактична близост и сходство на двата езика.
Ето два примера в подкрепа на тази мисъл:
“Трясясь Пахомыч на запятках,
пук незабудок вез с собой;
Мозолы натерев на пятках
лечил их дома камфарой”
“Пахомич, карайки двуколка,
държеше теменужки три;
усети от мазоли болка
и в къщи с камфор ги натри”
(“Теменужки и двуколка”)
Спазвайки ямбовия ритъм, преводачът се стреми към най-точния превод на съдържанието: “Пахомич е на двуколка с букетче теменужки. Натъртвайки мазолите на петите си, той ги разтрива в къщи с камфор.” Ако в оригинала деепричастието “трясясь” придава обстоятелствен отенък, то в превода руската форма е заменена с българско деепричастие “карайки”. Образно “пук незабудок” е преведено с количествена конкретност - “теменужки три”. Още една деепричастна форма на руски “натерев” е заменена с глагол от минало свършено време “усети”. Глаголът “лечил” е заменен с българската форма “натри”. Всички тези замени не се отклоняват от съдържанието на куплета, напротив, на български език опростяват изказа и помагат за намиране на една сполучлива рима “три-натри”. Вижте само какъв точен еквивалент на римите е намерил преводачът:
На руски: на запятках на български: двуколка
на пятках - болка
с собой - три
камфарой - натри
Ще приведа още един пример на творческа интерпретация на поетичния текст:
“Я иду за нею следом.
Выхожу я также в сенцы;
Вижу: Дочка на веревке
расстилает полотенце”
“Аз я следвам упорито
с таен трепет на сърцето;
тя се спира, тя простира
мокри дрехи на въжето.”
Опитният преводач, познавачът на руската лексика, съзира в превода на Иван Николов почти пълна промяна на речниковите средства - изчезват от оригинала думи като “следом, также, сенцы, вижу, полотенце” и на тяхно място се появяват: упорито, таен, трепет в сърцето, тя се спира, мокри дрехи. Това може да си го позволи преводач, който е възприел оригинала като динамика, като отворено пространство и в него е вмъкнал български думи, които не изменят съдържанието, а го обогатяват, правят го по-близко до българския читател.
По друг начин преводачът прави замяна на текстовете в прозата и драматургията. Ето пример и затова: “Никто необьятного обнять не может. Однажды, когда ночь покрыла небеса невидимою своею епанчою, знаменитый французский философ Декарт, у ступенек домашней лестницы своей сидевший и на мрачный горизонт с превеликим вниманием смотрящий, - некий прохожий подступил к нему с вопросом: Скажи, мудрец, сколько звезд на сем небе? - Мерзавец - ответил сей - никто необъятного обобнять не может! Сий с превеликим огнем произнесенные слова, возымели на прохожего желаемое воздействие.”
Превод на български:
“Никой не може да обхване необхватното.
Веднъж, когато нощ покрила небесата с невидимия си ямурлук, а знаменитият френски философ Декарт на стъпалото пред къщи седял и към мрачния хоризонт с превелико внимание гледал, някакъв минувач се приближил до него с въпрос: “Кажи, мъдрецо, колко звезди има на небето?” - “Мерзавец! - отговорил му мъдрецът. - Никой не може да обхване необхватното.” Тези с превелика жар произнесени думи имали върху минувача желаното въздействие.”
Поставете задача на внимателния си поглед да търси езиковото сходство, близостта в думите от двата откъса. Ще видите, че сходството е почти стопроцентово, както в морфологично, така и в синтактично отношение. Дори такава остаряла дума в руския език като местоимението “сий” е преведена на български с уточняваща форма: “Отговорил му мъдрецът”. В руския текст има 64 думи, а в българския - 68. Разликата идва от особеностите в падежния изказ на оригинала.
В драматургическия материал също съзираме умението на преводача да стои твърде близко до оригиналния диалог. Като пример ще цитирам откъс от текста за оперета “Черепослов, сиреч френолог”:
Касимов: “Ну, чего им тут еще нужно? Кажись, все тут есть! Отдано коли захотят больше, так и дадим по-ихнему. Теперь уж, как там не верти, а отдадут за меня Лизу!”
В превод: “Е, какво искат повече? Комай всичко си е на мястото!... Но ако трябва още нещо, ще си го получат. Сега, както и да я усукват, трябва да ми дадат Лиза!”
Докато стилът на Козма Прутков на руски има в голяма степен архаично звучене с диалектични отенъци, то при превода се чува звънтяща българска реч. Дори изразът “как там ни верти” е преведен лаконично точно: “както и да я усукват”. Опростен е изразът “так и дадим по-ихнему”. При превода той звучи пределно ясно: “...ще си го получат”.
Специалистите езиковеди могат да се вторачват в една или друга граматична форма, в различните нюанси при подмяната в оригинала и превода, да се съгласяват или отричат. По-важното е читателят да се зачете в превода, да го възприеме изведнъж, без да се замисля над творческите мъки и усилия на преводача. Той, читателят, е в правото си да търси увлекателно четиво, да му звучат в ушите гладко граматичните особености и, най-вече, да се сроди със съдържанието. В това отношение Иван Николов е успял напълно - “Пух и перушина” от Козма Прутков се чете от всеки на един дъх, с лека иронична усмивка и задоволство, че е намерен абсолютно точен превод.