Вместо прощално

На тези, които внезапно ни напуснаха.

Умът не го побира - толкоз е жестоко!

Невероятно, и несправедливо!

Едва се изкачихте на високото.

И този сърп на недожънатата нива! ...

За смъртен грях ли ви наказа някой?

Като заложници ли ви прибра?

Самотен столът вечер чака,

теши го думата добра ...

А ние продължаваме, защото

все още коренът ни пие сок.

Но кривуличи вече колелото

и коловозът става по-дълбок.

Гребем със ненаситни шепи -

не знаят мяра жадните очи.

Клокочат страстите ни слепи,

от завистта устата ни горчи.

Не ни съдете прекалено строго,

умората в сърцата ни кърви.

При всяка среща с некролога

умислени, навеждаме глави.

Така си е било от памтивека,

превърнахме съдбата във закон:

на живия му пожелай пътека,

на мъртвия отдай поклон.