46 - 50
46
Събудя ли се и навън е светло -
в душата грейват слънчеви лъчи.
Във мен се ражда нещото, което
до залеза не спира да ечи...
47
Във този кръгъл възрастен куплет
диктатора с огромен кръст зачерквам.
Човек от алчен апетит обзет
оставя диря от забрадки черни.
48
Когато някой иска да ти пречи,
ще найде тъмни пътища безброй.
Помни: Човек на дявола обречен
не ще намери никога покой...
49
Много злоба, много завист, Боже!
Като троскот между нас расте.
Мачкаме се кой когото може -
не щадим и малкото дете...
50
Ще върнем ли онези времена
при среща да си кажем:"Добър ден"?
И кой ще носи тежката вина,
че станахме на дявола във плен?