46 - 50

46

Събудя ли се и навън е светло -

в душата грейват слънчеви лъчи.

Във мен се ражда нещото, което

до залеза не спира да ечи...

47

Във този кръгъл възрастен куплет

диктатора с огромен кръст зачерквам.

Човек от алчен апетит обзет

оставя диря от забрадки черни.

48

Когато някой иска да ти пречи,

ще найде тъмни пътища безброй.

Помни: Човек на дявола обречен

не ще намери никога покой...

49

Много злоба, много завист, Боже!

Като троскот между нас расте.

Мачкаме се кой когото може -

не щадим и малкото дете...

50

Ще върнем ли онези времена

при среща да си кажем:"Добър ден"?

И кой ще носи тежката вина,

че станахме на дявола във плен?