СЪС ДЪРВЕН КРАК
по уличката тропам
и нека се синее моят мирен ден.
Сънят ми още е на пост в окопа,
войната още продължава в мен.
Война!
Не ме напускаш даже за минута,
стоиш пред мислите ми като праг.
Очаквам взрив и нещо да се случи,
да ослепея в пламъците пак.
Затуй и да мълча не мога,
приличам на словесен водопад.
Приятели, не ме съдете строго,
че спомените никога не спят.
Отдавна са замлъкнали дулата
и каските изгниха във пръстта.
А аз ще извървя живота кратък
със незачеркнат белег на смъртта.
Война!
Убихме те, но беше много късно.
Не бива да те съживяват пак!
Не искам друг живот да се прекъсва
и друг да тропа с дървен крак.