Пролет

Пролетта е събуден безкрай,

пролетта е южнякът със топлата прежда,

настървеният кучешки лай,

теменужка, която от храста поглежда.

Пролетта е и къс синева,

и размаха на щъркова сянка,

и тревица, подала едва,

и черешова бяла камбанка.

Пролетта е прекъснат покой,

най-висока вълна на душата,

младо стадо на тих водопой,

едри капки от дъжд благодатен.

Пролетта е животът ни в цвят,

птичи песни в зелена дъбрава,

най-брилянтният, радостен свят,

който още от детство познавам.