101 - 108
101
Не знам дали земята ни е грешна,
или във нас се ражда всеки грях,
но искам с чиста съвест да ги срещам
годините със радостта във тях.
102
Ако здраво стъпиш на земята
силен ще остане твоят дух.
Без посока няма да се мяташ,
за интригите ще бъдеш глух.
103
Заглеждам се във всяко нежно цвете,
захласнат от сияйните очи.
И мисля си, че второ слънце свети
И с втори глас природата звучи.
104
Сезоните излъчват своя прелест –
менят красивите си цветове.
И сняг вали, и брулен лист се стели,
усмихнат небосводът ме зове.
105
Реших дотук да спра и спрях!
Каквото имаше да казвам – споделих.
Събрах в едно и истина, и грях -
това е мойта изповед във стих.
106
Празно бяло листче ме повика,
Сепна ме и малко ме смути.
Рече: Дай си воля на езика
За резервен сто и седми стих.
107
Някой без да го повикам се намеси -
тикна във десницата ми химикала син:
„Да не мислиш ти, че съчиняваш песен -
остави това на Бога – властелин.
108
Няма аз да слагам край, не бива -
право имат идващите дни!
Ще оформя точките красиви -
Господ другото ще съчини...