Тежко пладне

Паднало е толкоз ниско

между тихите реси.

Сякаш облак е надвиснал,

сякаш топъл дъжд роси.

Птиците криле отпускат,

хоризонта се топи.

Някой цели с пръст на спусъка

между двете ми очи.

Тeжко диша тишината,

всичко спи във унес тих.

С нeнадеен вопъл кратък

в мен се ражда земен стих.