Тежко пладне
Паднало е толкоз ниско
между тихите реси.
Сякаш облак е надвиснал,
сякаш топъл дъжд роси.
Птиците криле отпускат,
хоризонта се топи.
Някой цели с пръст на спусъка
между двете ми очи.
Тeжко диша тишината,
всичко спи във унес тих.
С нeнадеен вопъл кратък
в мен се ражда земен стих.