Настроение
Напослсдък все надолу слизам,
все no-тесни стават мойте брегове.
Сви се от потта работната ми риза,
хоризонта вече рядко ме зове.
Не избухват в мене вихрените страсти,
мисля се, преди да стъпя пръв.
Със спокойното и делничното: „Здрасти"
саморегулирам стихналата кръв.
Неестествено за мен това изглсжда,
като вятър с яки поводи възпрян
Ще живея с другата надежда -
внукът вече казва: „Дядо ми Иван".