Настроение

Напослсдък все надолу слизам,

все no-тесни стават мойте брегове.

Сви се от потта работната ми риза,

хоризонта вече рядко ме зове.

Не избухват в мене вихрените страсти,

мисля се, преди да стъпя пръв.

Със спокойното и делничното: „Здрасти"

саморегулирам стихналата кръв.

Неестествено за мен това изглсжда,

като вятър с яки поводи възпрян

Ще живея с другата надежда -

внукът вече казва: „Дядо ми Иван".