Тъжна равносметка
Прииждат дните като приливи,
докосват ме със парещия дъх,
а после като уморени отливи
отиват си с отчаян дъх ...
Кое от тях остава в мен
неуловимо и необозримо?
Това, че шепнат с нечий глас
за дата, случка или име?
А можс би една натрапчива измама
поддържа в мен трохичка вяра,
чс други пътища, навярно, няма,
че всеки огън пламва и изгаря,
че както е било от памтивека
така е, дявол да го вземе, и сега:
проходи ли на този свят човека,
достига някой ден брега
а после... просто идва края
и вече няма никакво значение,
какво те чака -
адьт или раят ...