Тъжна равносметка

Прииждат дните като приливи,

докосват ме със парещия дъх,

а после като уморени отливи

отиват си с отчаян дъх ...

Кое от тях остава в мен

неуловимо и необозримо?

Това, че шепнат с нечий глас

за дата, случка или име?

А можс би една натрапчива измама

поддържа в мен трохичка вяра,

чс други пътища, навярно, няма,

че всеки огън пламва и изгаря,

че както е било от памтивека

така е, дявол да го вземе, и сега:

проходи ли на този свят човека,

достига някой ден брега

а после... просто идва края

и вече няма никакво значение,

какво те чака -

адьт или раят ...