Светослав Николаевич,
зная - всепризнат сте бог
и враг на всяка слепота.
Задъхано ви моля, не бъдете строг
и чуйте моята молба:
Не искам мъката да ме разяжда,
да хленча пък е непростима грехота.
Кажете ми, защо и как се ражда
у виждащите масовата слепота?
Във списъка от болести нелепи
едва ли никой ще я отличи.
Обидно е, че зрящи стават слепи
и пак проглеждат техните очи.
Ако това е някакъв закон -
кажете ми тогава
(за мен той хляб бе и надежда),
защо трикратно ослепявах
и пак три пъти с другите проглеждах?
Епохи три. И гордост тройна, троен срам.
И болки три. И радости отново три.
Но как се случи тъй - не знам
през страхове и лозунги
водач на слепи ни води?
Това, че малко знаехме,
Светослав Николаевич,
за скрития от нас поток сълзи
говори ли, че вече ще се осъзнаем,
да вярвам ли, че виждат нашите очи?
Да, трябва да вървим натам,
където свети,
сред грижи и проблеми - стръмен бряг!
Професоре, едно лекарство ни кажете,
как виждащи да не затваряме очите пак.