Загадка
Когато на душата ми е много криво
и мълниите косо ме секат,
с молитвен поглед търся вретенила нива
и лъкатушещ междуселски път.
Глава да сложа на зеленото възглаве,
да пия до насита синкав сок.
Не мога зло на злото да направя -
поне да си поема дъх дълбок,
да кацат върху топлите ми длани
добри калинки със усмихнат цвят.
Така си е било и онзи ден, и лани —
загадката сме само ние в този свят