Загадка

Когато на душата ми е много криво

и мълниите косо ме секат,

с молитвен поглед търся вретенила нива

и лъкатушещ междуселски път.

Глава да сложа на зеленото възглаве,

да пия до насита синкав сок.

Не мога зло на злото да направя -

поне да си поема дъх дълбок,

да кацат върху топлите ми длани

добри калинки със усмихнат цвят.

Така си е било и онзи ден, и лани —

загадката сме само ние в този свят