Разговор със снежинките

Като нечии мисли спирате

до студеното стькло.

Тайно във душата ми се взирате

с овлажненото око.

С тънките си хладни пръсти

се здрависвате със мен.

С бели ветрове пред вас се кръсти

късия ми божи ден.

Колко тайни в себе си укривате

с пухкавите пелени?

Накъде, задъхани отивате

с преброените си дни?

Бързайте, земята с трепет чака

под кожуха да поспи

докато със дланите южняка

белия ви сън стопи...