Като нечии мисли спирате
до студеното стькло.
Тайно във душата ми се взирате
с овлажненото око.
С тънките си хладни пръсти
се здрависвате със мен.
С бели ветрове пред вас се кръсти
късия ми божи ден.
Колко тайни в себе си укривате
с пухкавите пелени?
Накъде, задъхани отивате
с преброените си дни?
Бързайте, земята с трепет чака
под кожуха да поспи
докато със дланите южняка
белия ви сън стопи...