Натам, където свети южната луна

Всеки абсолвент от 50-те години в Софийския университет помни процедурата по разпределението на младите специалисти: комисия, въпроси, отговори, престорена любезност, а след това неизвестни обсъждания на неизвестни места и решение, задължително особено за стипендиантите. Помня, че първото ми назначение беше за учителския институт в Плевен. Само след седмица ме извикаха пред комисията и помолиха да отстъпя това място на една колежка от този край. Приех. Не мина и седмица от комисията ми известиха, че ме пращат пак в учителски институт, но в Хасково. Още по-добре. С известна радост и малко неудобство се съгласих, защото нямах никакъв педагогически опит и изведнъж на катедра пред студенти. Тези вълнения се разпиляха за дни, защото жежкото софийско лято побърза да ни прогони към родния край.

В къщи подробно обмислихме, как да пренеса многото книги и оскъдната студентска покъщнина на село. По това време нямаше удобни автобуси, нямаше тирове на познати - единствен превоз можеше да се направи до гара Ябълково с отвратително бавния пътнически влак. Ето, че в един следобеден час забавих изморения влак, докато прехвърлим с татко багажа от вагона направо на поизсъхналата трева близо до перона. Началникът на гарата се спря до купчината вързопи с книги, изгледа ме с крайчеца на окото и побърза да се скрие на сянка. Натоварихме всичко на каруцата и поехме към Горски извор. Когато и последното дръгливо куче от циганската махала ни остави на мира, седнахме отпред с баща ми и започна разговорът. Първото, което чух беше: Не знам, дали си завършил, но това си е твоя работа. Щом казваш, че си взел дипломата, вярвам ти. То си е за тебе. Нямаше с какво да му доказвам, защото по онова време забавяха издаването на дипломите и се връщахме по домовете с временно удостоверение от деканата. Кончето не ни слушаше, а и досадните мухи налитаха край очите му. Препуснеше ли в тръс, лекият ветрец прогонваше нахалните облачета насекоми и то се устремяваше напред.

При изкачването на първата височинка баща ми отново заговори:

- Разгледай тези хартийки. Твои са.

Полюбопитствах и видях цяло тесте с пощенски записи до мен.

- Не се бой - прекъсна мислите ми татко, -няма да искам да ги връщаш.

- И да искаш няма да мога, - отвърнах леко усмихнат.

- Дано повече не искаш, - беше заключението на баща ми.

- Дано, - сложих край на този разговор, защото се бялнаха първите къщи на Горски извор. Залезът кротко ни изгледа, когато спряхме пред кантона и си отиде, след като прибрахме всичко на салона. Чак тогава позволи на мрака да наметне целия ни двор с мантията си. На газената лампа продължи разговорът с татко и мама.

Знойното лято на 1953 г. премина за мен в тъпото ежедневие на военния лагер край Благоевград. Има периоди, по-точно малки откъслеци от живота ми, за които не желая да си спомням. А и струваше ли си да върнеш мислите си към ежедневие, в което виждаш само полуграмотни старшини и набързо произведени офицерчета, слушаш тъпи команди, дремеш по наряди, гонят те за физзарядка, участваш в някакви подобия на военни учения- всичко нямаше и грамче стойност. Пълна загуба на време. Затова и през целия си живот никъде не съм споменавал, че имам звездички на офицерския пагон, дори и снимки от този период не показвам.

Върнах се от военната преподготовка със сърце, ускорило пулса си пред всичко, което ме очакваше. Разбрах, къде се намираше II средно смесено училище (за там беше последното ми назначение), научих и за някои мои познати - бъдещи колеги в това учебно заведение. В онези години учениците тръгваха на 1 септември, по руски образец, но аз сколасах едва на 3 септември да пристигна в Хасково. Поседнах за малко в паркчето до паметника на централния площад, но мислите ми бягаха по посока на училището. В овехтялата таткова чанта носех само някоя и друга книжка и удостоверението от деканата. Влязох в училището видимо развълнуван, затова и не забелязах орляка от деца край мен. Случи се по време на голямото междучасие и през мрежа виждах ученици и ученички да дъвчат банички, началните учителки въвеждаха ред на първия етаж, отвреме-навреме пробягваха край мен ученички по шорти - явно се прибираха от час по физическо. Пред учителската стая със своя орлов поглед ме забеляза Кирил Петров, мой учител по математика в Горски извор, сграбчи ме за двете ръце и само повтаряше: Да знаеш, Иване, как те чакаме! В твоите часове учениците се шляят из училището. Ела, ела в учителската стая! Влязохме в голяма стая и изведнъж усетих много погледи, отправени към мен. Разговорът стихна и в тишината завучът Кирил Петров обяви: Да ви представя новият учител по руски. Той е мой ученик и се знаем отдавна! Последваха запознанства, потупвания по рамото, окуражителни съвети и докато да се ориентирам в необикновената обстановка, Кирил Петров ми пъхна чисто нов дневник: Хайде, Иване, 10" клас те чака. Ей сега ще бие за „ Готово

Бях толкова объркан от това, наистина, голямо междучасие за мен, че тръгнах като слепец за втория етаж, към този 10" клас. Забелязах, как по коридора се спираха средношколците и с интерес ме оглеждаха, а зад себе си чувах само едно шушу-кане: Това е новият по руски... После чух познатото: „Клас, стани!" и аз със своите 23 години, явно посмутен, влязох в притихналия клас. Кой знае защо побързах да се освободя от дневника и небрежно го хвърлих към масичката (това ми остана навик за цял живот), подпрях се на първия чин и като изгледах всички момчешки физиономии казах уверено: Драги ученици, сега ще чуете само няколко изречения на български език, а след това до края на учебната година в моите часове ще говорим по руски... Чух леко брожение, но още с първата фраза на руски настъпи тишина. Какво съм говорил в тези първи минути от моята 37-годишна учителска практика, не помня, но когато излязох от класа видях, че зад мен се насъбраха ученици от другите класове. Вероятно, разпитваха за новия учител...

Една съвсем бяла страница от моя живот започна с много трепети и вълнения. Един първи ден от моята учителска голгота завихри началото на друго ежедневие, друг начин на поведение, на мислене, на говорене. За колеги, ученици и родители аз бях вече новият учител по руски език и литература...

(продължението можете да прочетете в прикачения файл)