Преваля пладне. Въздухът трепери
в прегръдката на синя мараня.
Криле самотна птица е разперила
над топлата постеля на деня.
Не лъхва вятър. Струйка пот се спуска,
рисува кривуличеща бразда.
Дошло е време за следобедна закуска
на тревния килим да поседя.
Докато стигна края има още,
за работа ръцете ме сърбят.
Не смогна ли по светло, трябва нощем
да продължа по лунния си път.
Но сладко е да видиш, как ще падне
ожънатия сноп, с лъчи налят.
Богато време е, кога преваля пладне,
и вкусно е, като изпечен хляб ...