Дори и птиците
в крайпътните тополи занемяха,
угасна пламъчето
в нашите очи...
Heкaнeнo goйge мъртвилото
nog бащината стряха...
Защо тъй безнадеждно
народът ни мълчи?
От бедност ли, от страх ли
глава надолу cвежga,
зaключuл е със кamuнap
усмuвкama дори.
На нuкoгo не вярва,
не таи надежда,
noжap на отчаянието
във сърцето му гори.
Камбана ли отново
някoй трябва да забие,
на крьст ли да разпънем
нечия вина?
Kaжeme, ослепяхме ли,
не виждаме ли ние,
че в пропастта се свлече
цялата страна?
1996 е.