96 - 100
96
Разбира се,че мисля и за Края,
отдавна грозно грачи той над мен.
Но златно правило от малък зная:
Избирай само слънчевия ден.
97
Познатият от детството звънец,
гласът във тишината: "Клас стани!" -
достоен за живота ми венец,
изпълнени с лъчи щастливи дни...
98
Приятели, във дните озарени
от всеопрощаващия Божи лик,
бъдете здрави, мъдри и смирени
не всеки ден и нощ, а всеки миг!
99
Каквото и да мислят и да казват -
Иван ще си остане пак Иван!
Заглежда се във обла женска пазва,
дори със риск да бъде неразбран.
100
И мен тъгата често навестява -
пресрещат ме какви ли не беди...
Но бързам като стара суха плява
от клечката кибрит да изгори