96 - 100

96

Разбира се,че мисля и за Края,

отдавна грозно грачи той над мен.

Но златно правило от малък зная:

Избирай само слънчевия ден.

97

Познатият от детството звънец,

гласът във тишината: "Клас стани!" -

достоен за живота ми венец,

изпълнени с лъчи щастливи дни...

98

Приятели, във дните озарени

от всеопрощаващия Божи лик,

бъдете здрави, мъдри и смирени

не всеки ден и нощ, а всеки миг!

99

Каквото и да мислят и да казват -

Иван ще си остане пак Иван!

Заглежда се във обла женска пазва,

дори със риск да бъде неразбран.

100

И мен тъгата често навестява -

пресрещат ме какви ли не беди...

Но бързам като стара суха плява

от клечката кибрит да изгори