31 - 35
31
Отличия, награди - колкото си щеш
признанието нека радва всеки.
На мен ми дай походка на младеж
и денонощия с безброй пътеки.
32
Другарувах с леви и със десни,
не със техния партиен знак.
И сега, да си призная честно,
бих подал ръка на всеки пак.
33
Прелее ли препълнената чаша -
все някой е виновен за това.
Без разлика на наши и на ваши -
признаваш си със поглед, без слова.
34
Спомените рядко ми гостуват
и едва ги чувам да шептят.
Уморени са, не се преструват,
извървяха много дълъг път...
35
Тридесет и петият куплет
гледа ме накриво доста време.
Мисли той, че аз не съм наред,
щом не ща от чуждото да вземам.