31 - 35

31

Отличия, награди - колкото си щеш

признанието нека радва всеки.

На мен ми дай походка на младеж

и денонощия с безброй пътеки.

32

Другарувах с леви и със десни,

не със техния партиен знак.

И сега, да си призная честно,

бих подал ръка на всеки пак.

33

Прелее ли препълнената чаша -

все някой е виновен за това.

Без разлика на наши и на ваши -

признаваш си със поглед, без слова.

34

Спомените рядко ми гостуват

и едва ги чувам да шептят.

Уморени са, не се преструват,

извървяха много дълъг път...

35

Тридесет и петият куплет

гледа ме накриво доста време.

Мисли той, че аз не съм наред,

щом не ща от чуждото да вземам.