КРАСОТАТА ТИ Е В СНЕГОВЕТЕ,
свързали небето и земята с път.
В тях и манастирските кубета,
и стените кремълски стърчат.
И по Кама, и по Дон широки,
от върха на твойте висоти,
рея в снеговете ти дълбоки
и духът ми гордо с тях лети.
Носи се със неизвестни тайни,
мисли съкровени притаил.
Колко много прелести омайни
твоят сняг във себе си е скрил!
Мерне се ту в розово, ту в синьо,
мрака и зората тайно слял.
Пряко през сърцето на Русия
преминава пътят снежнобял.