Добронамерено, шеговито и закачливо

АМЧИКАК

злободневки

(За постоянната рубрика “ЗЛОБОДНЕВКА” във в-к “Хасковска трибуна” с автор АМЧИКАК (Иван Николов) - 1962-1968 г.)

В началото на 60-те години (по точно на 13 януари 1962 г.) в-к “Хасковска трибуна” в рубриката “Хумор и сатира” публикува първото стихотворение “Злободневка” с автор АМЧИКАК. Не трая дълго колебанието в читателите на вестника и псевдонимът беше разконспириран. По стила, по изваяния стих, по звучните рими тези злободневки от по 4-5 куплета подсказаха и на непросветения, че това са творби на Иван Николов. Допадна на всички и диалектната форма на познатия израз АМИ ЧЕ КАК ИНАЧЕ? След като прерових хиляди броеве на вестника за периода 1962-1967 г. включително, след като размислях над близо 250 стихотворения със заглавие “ЗЛОБОДНЕВКА” се опитах да намеря езиковите нюанси на АМЧИКАК. Ето някои от тях: “Тъй де!”, “Иска ли питане?”, “Няма какво повече да му мислиш”, “И тъй, и иначе - така е!”, “Ясно и кратко”, “Две мнения няма”, “Не си помисляй и друго нещо!”, “Ами да!”, “Няма място за съмнения!”, “Без всяко съмнение!”, “Казано и толкоз!”, “Трето положение няма!”.

След близо 40 години не ми се ще да търся вътрешна информация от кухнята на редакцията, да подпитвам, кой е дал идеята, има ли и други автори с този псевдоним, как е събирана фактологическата информация за стиховете, как се е посрещала злободневката, какво е било отношението на партийните другари. Каквото било - било! Спомням си, че следях отблизо не толкова персоналните критики към стопански ръководители, към председатели на ТКЗС, към учрежденски чиновници, а с видимо удоволствие четях закачливо-шеговитите стихове, трепвах като откривах рими от рода на: МЕЛИОРАЦИЯ- НЕ КАТО РАЦИ Я.

Всяка злободневка завършваше логично с въпроса АМЧИКАК, само веднъж (мисля, че през пролетта на 1962 г.) куплетът завърши така:

“Да ги сръгаме със лакът,

да ги вдигаме на крак,

че във блоковете чакат

царевица, СЛЪНЧИКАК...”

От която и страна да погледнем днес злободневките на Амчикак те имат своята общочовешка стойност. Те са се раждали от новините, от сводките и информациите по служебна и партийна линия. Затова имат конкретни адреси за хубаво и за лошо. Твърде често обект на закачлив присмех са стопанствата в селата Книжовник, Студена, Конуш, Брод, Стамболово, Райкова могила, Любимец, Малево и др., ръководствата на големи предприятия като ДЦЗ Вулкан, “Млада гвардия”, Марбас. Каква оценка ще дадем сега на тези злободневки зависи от личната позиция, ако тя е достатъчно трезва. Стегнатите с догматичното менгеме глави ще махнат с ръка и може да ги запратят в коша, други ще ги възприемат като шеги и закачки. Само равновесните ще се позамислят и няма как да не стигнат до извода, че това са стихове добронамерени, с лек присмех, който лекува, с напомняне, което важи за всички времена. Целта на Амчикак е била една: Нещата в нашия сложен живот да потръгнат добре, дните ни да са по-стойностни и усмихнати. Това може лесно да се докаже с един куплет от злободневката на 1 януари 1963 г.:

“Така да можем да направим, та

животът ни да стане благ

и хумористите да са без работа!

Е, ха наздраве! Амчикак!”

Каква партийност можем да търсим тук? Вътрешният глас на автора го импулсира към светли мисли, той иска, желае за хората “живот благ”. Ако изброим само част от темите и проблемите в написаните злободневки, ще се убедим, че за автора много неща са важни: Многото светии и плевелите в нивите, разчистването на улиците и мелиорацията, повредите в комбайните и разпиляното по харманите жито, студът и липсата на кюнци, неприбраният тютюн и окапалият памук след дъжда, силажните ями и неразбориите в търговията, проблемите на миньори, железничари, зидари, дълбоката оран и навременното прибиране на захарното грозде, трудностите при овчарите и машиностроителите. Разбира се, Иван Николов не е бил задължен само да пише за производствениците и строителите - погледът му е стигал до първокласниците и спортистите, до артистите и самодейците, до продавачите и купувачите, футболистите и художниците. Пъстра и многообразна е палитрата на тематиката, но са поменати всички, от труда на които зависи да живеем по-добре. Ако някой смята това за партийна пропаганда - това си е негов проблем, но общочовешкото в злободневките се забелязва с невъоръжено око от километри. Ето няколко цитата в подкрепа на моите мисли:

“За сеитба дойде време,

всеки миг е, просто, скъп.

Ала, дявол да го вземе,

всеки си лежи по гръб” (3 апр.1963 г.)

“А пък мен кахър ме стапя,

с триста грижи съм скован.

В нова сграда съм, а капе

от високия таван. (2 ноември 1963 г.)

“Дръжте зайците на мушка,

но се стягайте от днес,

та да не остане шушка

неприбрана под навес” (16 ноември 1963 г.)

“Тя, мъглата си е с време -

като всякоя мъгла,

лошо е, ако заеме

място в нашите дела”. (22 ноември 1966 г.)

“Недей, приятелю, се тика,

на хлад и сянка ти не стой,

я грабвай острата мотика,

копай и копките не брой!” (април 1965 г.)

Нека се опита някой да открие партийната намеса в лекия, игривия и закачлив стих на Иван Николов. Това са истински искри от човешки слова и грижи за добруването на хората. Същите послания, същите предупреждения можем да ги изречем и днес, при частната инициатива, при пазарната икономика. Има неща извечни, откак човечеството съществува, има правила в ежедневието, които още десетилетия ще имат същата стойност.

В злободневките на Амчикак срещаме стихове и за душевността на българина с неговите нрави и обичаи, с неговото хитроумно мислене и отколешни традиции. Разказвайки в злободневката от 13.І.1962 г. за кишата, за загубения панталон, за изчезналите тръби в завод “Вулкан”, Иван Николов стига до едно впечатляващо обобщение:

“А във мойто село тихо

се подсмихват под мустак

и, приседнали на припек,

удрят картите до мрак.”

В навечерието на 24 май 1964 г. поетът предупреждава загрижено:

“Разни празни изказвачи

да не могат втори път

с думи като “трябва”, “значи”

лесно да ни заблудят”.

Мил и гальовен е авторът, когато става дума за децата, за първокласниците в началото на учебната година:

“Да се китят с тях моми и булки,

първолаци весели, засмяни -

дето пишат още завъркулки

вместо оди и романи.”

Не са лишени от вниманието на Амчикак и ракиджиите:

“Сред всеобща гюрултия,

изпод блеснали очи

скоросмъртница-ракия

от казаните цвърчи.”

Има отделни стихове, фрази в злободневките, които означават много. На 14.08. Амчикак се провиква: “Стига мързел! Стига брак!”, на 28 май 1966 г. четем :

“Лесно е да кусаш сладка баница,

трудно е да правиш язовир.”

Друг път чуваме напомнянето: “Напоявай, напоявай!

(“И не се прозявай!”)

Къса, но ударна е фразата: “Челен опит се въвежда

не със чело, а със ум.”

Шеговито и нежно звучат стиховете около празниците. На 6 март 1965 г. четем:

“Бре, на тази дата осми

само чуй и погледни!

- Ние на земята ос сме -

казват нашите жени”.

В тон с авджийските вицове звучи и четиристишието от 30.09.67 г.:

“Пукот се разнася из полето

и тиганът вече е готов.

Със голяма дума, общо взето,

тръгват пак авджиите на лов.”

Четейки злободневките, усетих как Иван Николов покрай значимата тема за седмицата дава изблик на емоциите си от природата в различните месеци: м. януари:

“Добре дошъл, свети Иване,

за нас не си забравил ти!

Дими пържолата в тиганя

и вино в каната блести.”

м.февруари:

“Февруари сгъна крак на старта,

ще си ходи ветрен и мъглив.

И от утре почва баба Марта,

месец женски, тоест променлив.”

м.април:

“Сладко щипе вол тревица,

свири кос на горно “До”,

сива птица гургулица

вие своето гнездо.”

м.май:

“В интервали къси, къси,

заблестял на шир и длъж,

непрестанно ръси, ръси

топлия гергьовски дъжд.”

м.юли:

“Зрее жито бележито,

да се вдигаме на крак,

че е грях такова жито

да се пръска. Амчикак.

м. октомври:

“Шета веселата есен,

шета в ниви и букак.

Дайте пилците наесен

да броиме. Амчикак.

м. декември:

“Ах, снежинките се сипят,

сипят се нашир и длъж -

и от Странско до Египет

те затрупват изведнъж.”

Като запалянковец по футбола, като бивш футболист Амчикак се вълнува пред всеки футболен сезон, съпричастен е към спорта:

“От днеска нека всеки знае,

без много викане и шум,

че пусти футбол се играе

не само с крак, но и със ум.” (12 март 1966 г.)

“Нека вънка студенее климата,

нека вият люти ветрове,

вие сте научили, че зимата

спортна зима вече се зове”. (16.І.1965 г.)

На 28 ноември 1964 г., когато виното в бъчвите вече се е избистрило и авторът усеща приближаването на дългите зимни празници,Амчикак възкликва:

“А накрая най-невинно

ще се хилна под мустак:

“Пригответе харно вино -

празник иде! Амчикак”.

Когато читателят прочете и последния стих на злободневката от 23 декември 1967 г. и вече е подготвен за духовната смърт на поредицата, знае че това нещо няма да се роди отново. Сякаш Амчикак (Иван Николов) си взема сбогом с читателите, с любителите на игривия му стих, и потъва в ежедневната събитийност, сред шума и суетата вече в друг град. Редакционният екип на “Хасковска трибуна” продължава с рубриката “Хумор и сатира” и в 1968 г., но без Амчикак. Един след друг се появяват псевдонимите Яко Калаев, Стр.Поборников, Върбан Брястов, Мелиоратора, Сметко Сметков, Яко Дим, Бодилчо, Ерголям Ерголямов къде в стих, къде в проза, но се сменя всичко: И образността, и шегата, и климата, и настроението. Никой не успява да замести Амчикак, защото това е невъзможно. И, за да не остане написаното от този ярко бликащ талант между пожълтелите страници на периодиката, реших да се поровя, да си поблъскам главата, но да запазя блясъка на една сатирична дарба, която знае, как се съчетава злободневното с общочовешкото, директната критика с подкупващия лиризъм.