На кръст не съм разпъван от каприза,
не съм държан от суетата в плен,
но все ме стяга като тясна риза
неказаното, премълчаното за мен.
От първия ми ден та чак до вчера,
препатил и от битки уморен,
усещам, че се крие под ревера
неказаното, премълчаното за мен.
Дори зад всяка казана похвала
дочувам ехото на друг рефрен.
И дебне ме като змия заспала
неказаното, премълчаното за мен.
И знам: стаеното е толкоз много,
че ми прилича на безкраен бент.
Прелива вече и ме гледа строго
неказаното, премълчаното за мен.
Да се сражавам със това не мога,
отслабва ми ръката ден след ден.
Ще си спестят дори и в некролога
неказаното, премълчаното за мен.