Премълчаното

На кръст не съм разпъван от каприза,

не съм държан от суетата в плен,

но все ме стяга като тясна риза

неказаното, премълчаното за мен.

От първия ми ден та чак до вчера,

препатил и от битки уморен,

усещам, че се крие под ревера

неказаното, премълчаното за мен.

Дори зад всяка казана похвала

дочувам ехото на друг рефрен.

И дебне ме като змия заспала

неказаното, премълчаното за мен.

И знам: стаеното е толкоз много,

че ми прилича на безкраен бент.

Прелива вече и ме гледа строго

неказаното, премълчаното за мен.

Да се сражавам със това не мога,

отслабва ми ръката ден след ден.

Ще си спестят дори и в некролога

неказаното, премълчаното за мен.