Тя се втурва като хала,
погледът й плува във сълзи.
Тя е нежна, светла, бяла -
романтичен шепот на брези.
Леко ми е на душата,
мисълта се стрелва и лети.
Иска ми се все нататък
да задмина много висоти.
Все едно държа в ръцете
всичко хубаво на този свят.
Милиони свещи светят
и се сипе бял черешов цвят.
Дано, Боже, без предели
да е нанизът от моите дни!
Горе, в облаците бели,
да ми се усмихват висини.