Излезна ли сред хората за малко
във кьщи ли за ден, за два се спра,
държа ycмuвкaтa кaтo зanaлкa,
потребна ми е нейната иcкpa.
До гуша ми е вече от тaкивa
набръчкани и ледени лица.
Те май се мъчат да npикpuвaт
отдавна обеднелите сърца.
Честит съм: имам слънцето и хляба,
с торба ycмивки, с яки две ръце.
Елате, ако нещо ви потрябва,
ще ви го подаря от все сърце!
1971 г.