В покой ли съм

На всички, на които не успях досега да изрека своята благодарност...

В ПОКОЙ ЛИ СЪМ, или на път

тревожи ме едничка мисъл:

поройно дните ми текат,

а ред за теб не съм написал.

Коя си, или кой - не знам,

и как така във мен остана?

Издигна си неземен храм,

превърна се в мехлем за рана.

И хубаво е, че си в мен,

че в този божи свят те има,

че се прераждаш всеки ден,

че лъч си в мразовита зима.

От щастие обезумял,

поклон не сетих да направя.

Неоценим е твоят дял

за моето душевно здраве.

До днес така и не реших

с какво да те даря богато.

Дано смутения ми стих

да е достоен за отплата...