Николай Скворцов - Памет

Отлитаха от селото ни птиците наесен,

гората стелеше над нивите листа.

Протезата на инвалида с тъжна песен

печаташе следи от ямки по пръстта.

Това не съм забравил и не мога,

омраза се всели във детската душа.

От дядо си узнах със болка и тревога,

че инвалидът се е върнал от война.

Животът си тече по свойте релси,

но от мига на онзи страшен ден

във изоставеното гробище крайселско

децата си играят на война без мен.