Отлитаха от селото ни птиците наесен,
гората стелеше над нивите листа.
Протезата на инвалида с тъжна песен
печаташе следи от ямки по пръстта.
Това не съм забравил и не мога,
омраза се всели във детската душа.
От дядо си узнах със болка и тревога,
че инвалидът се е върнал от война.
Животът си тече по свойте релси,
но от мига на онзи страшен ден
във изоставеното гробище крайселско
децата си играят на война без мен.