Изведнъж осъмнах с нея -
с тихи стъпки се прокрадна тя.
Хлад отнякъде повея,
слепоочието посребря.
И подпря ме до стената,
без да каже думичка дори.
Най-напред сломи ината,
после дързостта ми изгори.
Отброява тайно дните,
мъчи се давсее в мене страх.
Само в спомените скитам с някой
мой забравен земен грях.
Търся сили да се боря,
да остана в мислите си млад,
но е писано отгоре
да се пренарежда този свят.
Като птиците наесен вече
и багажа съм събрал.
Младостта ми беше песен,
старостта е тихият финал.