Старостта

Изведнъж осъмнах с нея -

с тихи стъпки се прокрадна тя.

Хлад отнякъде повея,

слепоочието посребря.

И подпря ме до стената,

без да каже думичка дори.

Най-напред сломи ината,

после дързостта ми изгори.

Отброява тайно дните,

мъчи се давсее в мене страх.

Само в спомените скитам с някой

мой забравен земен грях.

Търся сили да се боря,

да остана в мислите си млад,

но е писано отгоре

да се пренарежда този свят.

Като птиците наесен вече

и багажа съм събрал.

Младостта ми беше песен,

старостта е тихият финал.