Трудно ми е да се връщам
към изминалите седем дни.
Те са къшей от насъщния,
припeв, който вече не звъни
Нещо пито и платено,
кратък и съвсем реален сън.
Предено докрай вретено,
боднато до прага ми отвън.
Само нишката трепери,
нишката на някой спомен скъп.
Трябва ли - ще го намеря,
даже ако е обърнал гръб!