След залеза

СЛЕД ЗАЛЕЗА бавно в безкрая

отлитат броени, зачеркнати дни.

За въздух и слънце жадуват очите,

зоват ме насън висини.

Наследство аз нямам, но спомени имам -

едничкия мой капитал.

Опазих от укори своето име,

макар и да хвърляха кал.

Зад мен кривуличат и чезнат следите,

какво ли ме чака във бъдните дни?

Не искам да нося тъга във очите,

не искам насън висини.

И нищо, че болката все не утихва

и нещо изчезва от мен.

Изтеклият ден е без право на лихва,

когато е скъпо платен.