Улавям нечий шепот в тишината,
далечен, като стъпки по трева,
поспре и пак се запилей нататък,
проврял се между клоните едва.
И аз стоя заслушан, разтревожен,
на мрака паяжината трепти.
И мисля си, дали ще мога, боже,
неуловимото да хвана в стих.
О, ако можех всичко да разбирам
и точно шепота да доловя,
в една сълза да събера Всемира,
с една усмивка да спася света ...
За себе си запазил бих ревниво
един окъпан от росата ден,
дъха на непожънатата нива
и стръкче мак като кръвта червен.