Шепот в тишината

Улавям нечий шепот в тишината,

далечен, като стъпки по трева,

поспре и пак се запилей нататък,

проврял се между клоните едва.

И аз стоя заслушан, разтревожен,

на мрака паяжината трепти.

И мисля си, дали ще мога, боже,

неуловимото да хвана в стих.

О, ако можех всичко да разбирам

и точно шепота да доловя,

в една сълза да събера Всемира,

с една усмивка да спася света ...

За себе си запазил бих ревниво

един окъпан от росата ден,

дъха на непожънатата нива

и стръкче мак като кръвта червен.