Признание
Днес до болка съм самотен,
уязвим и отчужден,
тих и непонятно кротък,
пуст като зачеркнат ден.
Нещо свива ми гърдите,
раменете ми тежат.
Вечно скитах ненаскитан
в този неизмислен свят.
Нийде завет не потърсих,
нищо сам не си простих.
Влиза в непривична възраст
умореният ми стих.