Признание

Днес до болка съм самотен,

уязвим и отчужден,

тих и непонятно кротък,

пуст като зачеркнат ден.

Нещо свива ми гърдите,

раменете ми тежат.

Вечно скитах ненаскитан

в този неизмислен свят.

Нийде завет не потърсих,

нищо сам не си простих.

Влиза в непривична възраст

умореният ми стих.