Люлка
Люляла ме е песен на кавали,
през сенокоси, за добро и зло.
Като светица майка ми е бдяла,
надвесила над мен добро чело.
Люлян съм под огънатите клони
на престарелия от мъдрост бряст,
южнякът шеговито ми е гонил
каскетчето от храст на храст.
През шепи вдън реката съм надничал,
разтворил неповярвали очи,
след мамник пъстроок съм тичал,
ловил съм с длани облак и лъчи.
Годините ни вятърът отвея,
бе в детството ми жребият нелек.
Докато тези люлки ме люлеят -
ще бъда земен и ще съм човек.