Люлка

Люляла ме е песен на кавали,

през сенокоси, за добро и зло.

Като светица майка ми е бдяла,

надвесила над мен добро чело.

Люлян съм под огънатите клони

на престарелия от мъдрост бряст,

южнякът шеговито ми е гонил

каскетчето от храст на храст.

През шепи вдън реката съм надничал,

разтворил неповярвали очи,

след мамник пъстроок съм тичал,

ловил съм с длани облак и лъчи.

Годините ни вятърът отвея,

бе в детството ми жребият нелек.

Докато тези люлки ме люлеят -

ще бъда земен и ще съм човек.