АКО САМО САНТИМЕТЪР те дели от пропастта,
изведнъж усещаш, че си смъртен.
Пипалата на страха растат,
от дъха ти даже песъчинката се кърти.
Дириш и невидимата сламчица с очи,
всяка клетка в теб се моли за спасение.
Тишината диша зад гърба ти и мълчи,
а краката ти изстиват подкосени.
Боже мой! Защо са всички тези суети?
Виж, усмихва ти се подранилото кокиче.
Чуеш ли, че лявата ти гръд тупти -
имаш право на единствен избор - ДА ОБИЧАШ.