Иван Маринов е поет и преводач, чиeто име се появява в периодичния и литературен печат отдавна. Но в същото време недемонстративно и достойно той носи и името учител —не само в неговия тясно школски смисъл, но и в онази nегова благородна отсенка на съветник и възпитател на всяко следващо поколение млади творци от нашия град.
Горещ и безкористен застъпник и пропагандатор на руската култура, той направи твърде много, за да приобщи към тях мнозина от сегашните изявени творци на словото, да им вдъхне вкус и високи критерии.
Отличен познавач на езика, в последните няколко години Иван Маринов насочи своите усилия към трудната и отговорна работа на преводача. При това той се стреми да претворява на български език не автори, които са широко известии и превеждани, а представители на съвременната поезия, богата с толкова много имена, стилови и творчески подходи. Иван Маринов не бяга от трудно преводимите поетични текстове, а грижливо и внимателно подбира онези, които са съзвучни на собствената му душевност, на неговите собствени понятия за литература. Затова в кръга на неговите преводачески интереси ще срещнем автори като Анатолий Жигулин, Людмила Татяничева, Николай Браун, Роберт Рождественски, Станислав Куняев, Сергей Орлов, Юлия Друнина и др.
Повече от всякакви странични препоръки предлаганата подборка ще даде на читателите понятия за онази отговорност и вътрешно съпреживяване, за уважението към чуждия текст, с които Иван Маринов подхожда към превежданите от него поети. А това е най-добрата гаранция за неговите по-нататъшни успехи в трудното преводаческо изкуство!
1987 г.
Иван Николо в