Народната песен

В памет на Георги Горелски

"Яничери ходят, мамо",...

В залата безмълвието расте,

„мъжки рожби вземат"...

паметта е с образ на дете.

Нещо властно ни превзема,

спира дишането ни за миг.

Земното звучи неземно,

сякаш чуваме небесен вик.

Иде много отдалече

меден глас, от детството познат.

Радва ме, че съм обречен

на родения от песни свят.