26 - 30
26
Красивото е Божи дар - не крия,
че искам винаги да е със мен.
Ту полъх теменужен, ту стихия,
дъга след дъжд във пролетния ден...
27
Засвири ли кавал и гайда писне ли -
пред мен възкръсва селският мегдан.
Хората, песните от Бога писани,
килим са от вълшебник изтъкан.
28
Понякога ми иде - ей така,
с ръка да махна и да кажа:
"До тука тече твоята река".
Но погледът ми още бди на стража.
29
Когато чуя глас по телефона
на близък от онези времена -
заставам сякаш в храма пред икона,
бушува в мен Деветата вълна.
30
Не бих ви заблудил, че ме е страх -
но има и страшилища в живота...
Сред хората нормално си живях -
и смел съм бил, и безобидно кротък...