26 - 30

26

Красивото е Божи дар - не крия,

че искам винаги да е със мен.

Ту полъх теменужен, ту стихия,

дъга след дъжд във пролетния ден...

27

Засвири ли кавал и гайда писне ли -

пред мен възкръсва селският мегдан.

Хората, песните от Бога писани,

килим са от вълшебник изтъкан.

28

Понякога ми иде - ей така,

с ръка да махна и да кажа:

"До тука тече твоята река".

Но погледът ми още бди на стража.

29

Когато чуя глас по телефона

на близък от онези времена -

заставам сякаш в храма пред икона,

бушува в мен Деветата вълна.

30

Не бих ви заблудил, че ме е страх -

но има и страшилища в живота...

Сред хората нормално си живях -

и смел съм бил, и безобидно кротък...