Надгробно слово
ОСИРОТЯЛО СЕМЕЙСТВО,
ОПЕЧАЛЕНИ БЛИЗКИ И РОДНИНИ,
ПРИЯТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА
НЕЗАБРАВИМИЯ ИВАН НИКОЛОВ,
Една ярка звезда се отрони от литературния небосклон на България и след мълниеносна траектория угасна сред многолюдния площад на Хасково.
Спря да тупти сърцето на човека, който без гръмки думи заяви:
“Мой сизифовски делник това е!
И в душата ми жажда крещи
да променям света, да го вая,
да му дам приемливи черти.”
Отиде си от нас приятелят със загадъчнодобродушната усмивка, който простичко заяви на света:
“ходя, усмихвам се, жив съм, обаче
не забравям оная заветна черта,
през която един ден и аз ще прекрача
зад ръба на голямата пустота.”
Сега скърбим всички - и близки, и далечни, и познати и непознати на личността Иван Николов. Но, повярвайте, неизмерима е и ще бъде мъката на неговите читатели, защото смъртта пречупи перото му над недовършения стих. На всички ще ни бъде мъчно, че талантливата десница на поета и преводача Иван Николов няма повече да се плъзне по белия лист и да ни напише за “закъснялия звездопад” и за “молитвената нежност”, за “равнинната стряха над божур и шибой разпростряна” и за “дъхът на дюли пресни”.
Непрежалимият Иван Николов сякаш усещаше, че един такъв жесток до отчаяние миг ще дойде и затова приживе ни написа редовете:
“Често мисля за вас.
И заспивам.
И в съня си говоря на глас.
Колко дълго от вас си отивам!
Колко дълго оставам при вас!
Затова, може би, той побърза да напише своите “Тринадесет стиха за смъртта”:
(“А край нас шуми и пей света,
пренаселен с мъжество и сила...
Ние ще живеем по-красиво,
ако често мислим за смъртта.
Ако честно мислим за смъртта.-“
И той изживя своя невероятно къс живот красиво. Затова, преди да колеичим в негова памет, преди неговото родно село Горски извор, както поетът го назова “моя извор - моя корен и моя изгрев” да стане и негов вечен дом, нека изтръгнем дълбоко от сърцето си искрените думи на прощаване:
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ МАТЕ!
МИР НАТ ВОЯ ПРАХ!
ЗА ЖИВИТЕ ПОЕТЪТ ОСТАВА ВЕЧНО ЖИВ!
“Пътниче,
люляк
сега ти е нужен.
Спри за минута,
постой минута.
И отминавай
по света шарен
с люляк в ръцете,
с люляк
в душата”
Ив.Николов