Надгробно слово

ОСИРОТЯЛО СЕМЕЙСТВО,

ОПЕЧАЛЕНИ БЛИЗКИ И РОДНИНИ,

ПРИЯТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА

НЕЗАБРАВИМИЯ ИВАН НИКОЛОВ,

Една ярка звезда се отрони от литературния небосклон на България и след мълниеносна траектория угасна сред многолюдния площад на Хасково.

Спря да тупти сърцето на човека, който без гръмки думи заяви:

“Мой сизифовски делник това е!

И в душата ми жажда крещи

да променям света, да го вая,

да му дам приемливи черти.”

Отиде си от нас приятелят със загадъчнодобродушната усмивка, който простичко заяви на света:

“ходя, усмихвам се, жив съм, обаче

не забравям оная заветна черта,

през която един ден и аз ще прекрача

зад ръба на голямата пустота.”

Сега скърбим всички - и близки, и далечни, и познати и непознати на личността Иван Николов. Но, повярвайте, неизмерима е и ще бъде мъката на неговите читатели, защото смъртта пречупи перото му над недовършения стих. На всички ще ни бъде мъчно, че талантливата десница на поета и преводача Иван Николов няма повече да се плъзне по белия лист и да ни напише за “закъснялия звездопад” и за “молитвената нежност”, за “равнинната стряха над божур и шибой разпростряна” и за “дъхът на дюли пресни”.

Непрежалимият Иван Николов сякаш усещаше, че един такъв жесток до отчаяние миг ще дойде и затова приживе ни написа редовете:

“Често мисля за вас.

И заспивам.

И в съня си говоря на глас.

Колко дълго от вас си отивам!

Колко дълго оставам при вас!

Затова, може би, той побърза да напише своите “Тринадесет стиха за смъртта”:

(“А край нас шуми и пей света,

пренаселен с мъжество и сила...

Ние ще живеем по-красиво,

ако често мислим за смъртта.

Ако честно мислим за смъртта.-“

И той изживя своя невероятно къс живот красиво. Затова, преди да колеичим в негова памет, преди неговото родно село Горски извор, както поетът го назова “моя извор - моя корен и моя изгрев” да стане и негов вечен дом, нека изтръгнем дълбоко от сърцето си искрените думи на прощаване:

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ МАТЕ!

МИР НАТ ВОЯ ПРАХ!

ЗА ЖИВИТЕ ПОЕТЪТ ОСТАВА ВЕЧНО ЖИВ!

“Пътниче,

люляк

сега ти е нужен.

Спри за минута,

постой минута.

И отминавай

по света шарен

с люляк в ръцете,

с люляк

в душата”

Ив.Николов