На Тодор Войников - от с. Горски извор
шофьор в „Международни превози"
Дали на кея в Истанбул ще спреш,
или ще гониш през пустинята миражи,
ако поискат и сърцето ще дадеш,
но само бащиния двор да се покаже.
Под гумите асфалта чер свисти
и тонове мълчат, стаени зад гърба ти,
а в спомена си тихо викаш ти
една жена, която с ружа те изпрати.
Засвятка ли в зениците неон,
запеят ли приспивно остри минарета,
сънуваш дюли на увиснал клон
и дъхавия грозд в клепачите ти свети.
Маршрутите дантелата плетат,
заплитат с дълги нишки двете полушария.
А в теб се вие двупосочен път
с начало и със край - едно село в България.