Двупосочен път

На Тодор Войников - от с. Горски извор

шофьор в „Международни превози"

Дали на кея в Истанбул ще спреш,

или ще гониш през пустинята миражи,

ако поискат и сърцето ще дадеш,

но само бащиния двор да се покаже.

Под гумите асфалта чер свисти

и тонове мълчат, стаени зад гърба ти,

а в спомена си тихо викаш ти

една жена, която с ружа те изпрати.

Засвятка ли в зениците неон,

запеят ли приспивно остри минарета,

сънуваш дюли на увиснал клон

и дъхавия грозд в клепачите ти свети.

Маршрутите дантелата плетат,

заплитат с дълги нишки двете полушария.

А в теб се вие двупосочен път

с начало и със край - едно село в България.