366 дни

На В.Марашев

От първия до залеза и на последния

ще ги посрещаме с разбудени очи.

От който ъгъл с тебе да погледнем

ще видим, че денят от утрото личи.

Случаен жребий ли и двама ни ориса,

или пък черна котка ни пресече път,

но мъчим се далечното и близкото

в една щастлива точка да се пресекат.

Очакват ни завои, много стръмни коти,

далечният им глас към бъдното зове.

Разсъмне ли - ще трябва яко да работим,

завечери ли - ще делим нощта на две.