366 дни
На В.Марашев
От първия до залеза и на последния
ще ги посрещаме с разбудени очи.
От който ъгъл с тебе да погледнем
ще видим, че денят от утрото личи.
Случаен жребий ли и двама ни ориса,
или пък черна котка ни пресече път,
но мъчим се далечното и близкото
в една щастлива точка да се пресекат.
Очакват ни завои, много стръмни коти,
далечният им глас към бъдното зове.
Разсъмне ли - ще трябва яко да работим,
завечери ли - ще делим нощта на две.