Още сънувам в сънища кратки
селски поляни и росни жита,
скърцащи кладенци, пъстри забрадки,
спрели в тополите птичи ята.
Още дочувам звън на камбани,
кучешки лай, ранобудни петли.
Цвилят в ушите ми кончета, врани,
празна талига в дола трополи.
Още се срещам с махленски момчета
и се надлъгваме с мили лъжи.
В чужди градини пак шетаме,
после край вира до късно лежим...
Все тъй в душата ми споменът свети
и се преражда във всеки мой ден.
Може през девет земи да отида в десета
селската кръв ще остане във мен.