Селска кръв

Още сънувам в сънища кратки

селски поляни и росни жита,

скърцащи кладенци, пъстри забрадки,

спрели в тополите птичи ята.

Още дочувам звън на камбани,

кучешки лай, ранобудни петли.

Цвилят в ушите ми кончета, врани,

празна талига в дола трополи.

Още се срещам с махленски момчета

и се надлъгваме с мили лъжи.

В чужди градини пак шетаме,

после край вира до късно лежим...

Все тъй в душата ми споменът свети

и се преражда във всеки мой ден.

Може през девет земи да отида в десета

селската кръв ще остане във мен.