Анатолий Жигулин - С бели стенещи виелици

С БЕЛИ, СТЕНЕЩИ ВИЕЛИЦИ

е бинтована смълчаната земя.

Святкат блясъци изневиделица

и люлеят снежните поля.

Дълги и мъгливи пелерини

скриват бавно тихите зори.

Над пределите, до болка сини,

с ален пламък златото гори.

Тези дни, докрай невероятни,

с леден звън в ушите ми звънят.

Всичко е достъпно и приятно,

щом намира през сърцето път.

И когато от снега кристален

над нивята плиснат светлини,

вместо въглен злобата да пали,

доброта в душата ни звъни.

Нека се разделят с нас любими,

и годините все повече тежат.

Всичко се понася, ако има

чисти снегове по моя път.