1
Облаци затулиха небето,
сипна в тишината хладен дъжд.
На душата ми е светло, светло
пролетта настьпи изведнъж.
Кипнал сок по клоните потече,
тихо живна моравата ръж.
С тънко теменужено елече
пролетта пристигна изведнъж.
И полето рамене разкърши,
вятър сепна сухия камъш.
Зимната читанка вече свърши -
пролетта разцъфна изведнъж.
2
Усмихна се наоколо ми всичко:
цветя, листа и дъхави треви.
Една захласната от радост птичка
над нивите парабола изви.
Преля във мене нещо животворно,
помъкна ме като дете навън.
Във синкавите пазви на простора
наду кавала пролетния звън.
В такова дивно, оплодено време
дори от шепота се ражда вик.
И всеки бърза своето да вземе,
защото пролетта е цветен миг.
3
Отново всичко е в зеленина,
пламтят в полуда алени лалета.
Раздухвани от вятърна вълна,
божурите като фенери светят.
Секат с крилете сребърната вис
размирни лястовици белогьрди.
И южен повей, от росата чист,
настойчиво от мен тъгата пъди.