Лирично петолиние

1

Облаци затулиха небето,

сипна в тишината хладен дъжд.

На душата ми е светло, светло

пролетта настьпи изведнъж.

Кипнал сок по клоните потече,

тихо живна моравата ръж.

С тънко теменужено елече

пролетта пристигна изведнъж.

И полето рамене разкърши,

вятър сепна сухия камъш.

Зимната читанка вече свърши -

пролетта разцъфна изведнъж.

2

Усмихна се наоколо ми всичко:

цветя, листа и дъхави треви.

Една захласната от радост птичка

над нивите парабола изви.

Преля във мене нещо животворно,

помъкна ме като дете навън.

Във синкавите пазви на простора

наду кавала пролетния звън.

В такова дивно, оплодено време

дори от шепота се ражда вик.

И всеки бърза своето да вземе,

защото пролетта е цветен миг.

3

Отново всичко е в зеленина,

пламтят в полуда алени лалета.

Раздухвани от вятърна вълна,

божурите като фенери светят.

Секат с крилете сребърната вис

размирни лястовици белогьрди.

И южен повей, от росата чист,

настойчиво от мен тъгата пъди.